ислямско въспитание и култура

Ля-тахзен: (Не тъжи!) Онези, които най-много заслужават да увеличат благата си са тези, които най-много благодарят за тях. А онези, които най-много заслужават да са обичани, са тези, които са първи в саможертвата. Ля-тахзен: (Не тъжи!) Научете се да мълчите.  Защото мълчаливият човек има свое величие.  Обичат и тези, които мълчаливо слушат. Всъщност въпросът е да не се приказва много. Ля-тахзен: (Не тъжи!) Аллах Теаля е вложил богатството на онези Свои раби, които Му се подчиняват в сърцата си. Затова са хора с богати сърца. Да предпочетеш да обидиш Аллах, за да не обидиш хората, да не предизвикаш реакциите им, да останеш далеч от критиките, нападките и омразата им. Страхувайки се от упреците на укоряващите, да правиш компромис с повелите на Аллах. Не е възможно да постигнат щастие на отвъдния свят онези, които скланят глава пред чуждите укори за сметка на обидите срещу Аллах. Може би не забелязват, но причина за нещастията им е, че вместо да се стремят към бла...

Има хора, които се раждат призори и умират привечер. Светът не е толкова голям колкото ти изглежда. Всичко непознато, всички неизвестни ще се изяснят единствено благодарение на твоето достойнство и справедливост. Почитай майка си и баща си! Знай, че имането върви заедно с възрастните. Ако загубиш вярата си на тоя свят, моравата може да се превърне в пустиня. Говори ясно! Не се хващай за всяка дума! Видял си - не казвай; знаел си - не говори! Не посещавай често местата, където те обичат - можеш да загубиш любовта и почитта си. Съжали следните три категории хора:  Умния сред глупците, разорения богаташ и този, който е изгубил уважението на хората! Не забравяй, че тези, които са по върховете, не са осигурени толкова, колкото онези, които са по низините. Не се страхувай да водиш справедлива борба! Знай, че добрият кон се именува - ат, а добрият юнак - луд! Най-голямата победа е да надвиеш себе си. Човек е враг на самия себе си. А приятел ти е самопознанието. Стран...

"Имамът е този, който не любезничи с народа заради благодеянията и даренията, конто ще получи от тях. Той е този, който пази честта и достойнството на вярата;  който се е превърнал в лице даващо, а не получаващо и не е изгубило своето достолепие и почтеност. Имамът е човек, чист и неопетнен също като бялата кърпа, която носи на главата си. Имамът не е човек, който отключва джамията за намаз и който я заключва след това, а е служител, който през целия си живот оставя вратите на дома и сърцето си за хората. Имамът не е човек, който води отчет за това кой колко се е провинил и извършил грях, а е този, който изчиства и заличава греховете. Той не е лицето, което изпраща дърва за тъмния ад, а човекът, който подготвя хора за белия и светъл рай. Той е онзи, който ежедневно изминава определен път в овладяването на науката и умее да се обновява. Имам е човекът, който ще ви поздрави не заради някаква изгода, а е лицето, което подобно на слънцето огрява всички с милостта с...

Поводът може да бъде материален или духовен. Призоваващият, при контакт с хората трябва да наблегне на поводи, които да са въздействащи от абстрактните думи. При Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) поводите, които носят известие са три: А) Далечно известие Б) Близко известие В) Известия, свързани с природните явления и поведението на сподвижниците. А. Поводи за далечно известие Това са поводи, използвани от Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Като пример и за това можем да посочим следните дефиниции: 1. Поощрение за изпълняване на петкратния намаз. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) попитал: „Ако пред дома на някой от вас течеше река и той пет пъти на ден се къпеше в нея, дали щеше да остане някаква мръсотия по него?“   Намиращите се там му отговорили: „Следа нямаше да остане от мръсотията.“  Тогава Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) им казал: „Ето тази река е петкратния намаз и Аллах чрез него изчиства (мръсотията) ви.“ Ибн Хадж...

Едно от най-ярките доказателства за съществуването на Аллах е Свещеният Коран, изпратен по свръхестествен начин на любимия ни пророк Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем). С това чудо Великият Аллах е доказал, че Неговият Пратеник – духовният водач на хората е последният пророк.  Тук той е обяснил всичко, свързано с религията и света. Ето какво се казва в Свещения Коран: „Един Ден ще възкресим от всяка общност по един свидетел за тях измежду техните редици. И теб [о, Мухаммед] ще доведем като свидетел за тези. И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо и с напътствие и милост, и с радостна вест за мюсюлманите."  (16: 89) Свещеният Коран съдържа изключително много знамения относно предписанията, касаещи земния живот. Разпоредбите, които Корана постановява, превъзхождат всички онези, които човешките общества узаконяват в различните епохи. Така например на Световния конгрес на юристите в Хага е направено изказване за ислямското наказателно...

Биологическото сътворение на човека След като пророк Адем е бил сътворен от пръст и са му били вдъхнати дух и живот, Всевишният Творец в рамките на абсолютната му воля привнесъл и съвсем различна специфика на жената и мъжа, които да осигурят тяхното възпроизводство и множене.  По този въпрос Свещеният Коран огласява следното: И да погледне човекът от какво бе сътворен! Бе сътворен от изтласкваща се вода, която излиза измежду гръбнака и ребрата. Сура Тарик [5-7]. Другояче казано, сътворението продължава. Но това е коренно различно явление от сътворението на пророк Адем и Хаууа.  След като в Свещения Коран са показани произходът и източникът чрез явлението „СЪТВОРЕНOCT", ние осъзнаваме и разбираме разпространението на възпроизводството и множеното като образ и дух, поставянето на различни отпечатъци върху милиони хора така, както водата, която извира от своя извор и напоява цялата нива и всички растения и намира проявление като различна вода във всяко едно създание. ...

Аллаху теаля не оставя хората да правят каквото си искат. Не позволи, подчинявайки се на страстите (нефса) си, да попаднат в гибел. Заповяда да вършат полезни неща и забрани вредните, за да живеят спокойно и да постигнат вечно щастие. Човек, който иска да постигне щастие е длъжен да следва стриктно предписанията на религията. Нужно е да се откаже от желанията на нефса (егото), които противоречат на Исляма. Ако не спазва забраните,  ще се изложи на опасността да предизвика гнева на Аллаху теаля и да заслужи наказание. Рабът, който следва  религията е щастлив и спокоен.  Създателят го обича. Земята е място за сеене.  Този, който вместо да сее семето на нивата, започне да го яде, ще остане без реколта. По същия начин някой, ако прекара земния си живот в сляпото следване на страстите и временните удоволствията, в отвъдното ще остане лишен от безкрайните наслади.  Това положение не може да бъде прието от един нормален човек. Не може да предпочете, времен...

Аллаху теаля е доволен от мюслиманите, които вярват съгласно итикада (вероубеждението) на Ехл-и суннет.   Притежанието на такава вяра има множество условия.  Ехл-и суннитските учени ги обясняват по следния начин: 1. Трябва да се повярва в шестте условия на вярата, т.е. в съществуването и единството Аллаху теаля, в това, че е един, няма равен и подобен на Него, да се вярва в меляикетата, в Книгите, в Пейгамберите, в Ахиретския живот и че Аллаху теаля създава доброто и злото. (Те са посочени в “Аментю” .) 2. Трябва да се вярва в това, че последната книга на Аллаху теаля, т.е. Куран-и керим е Негово слово. 3. Вярващият (Мю’мин) в никакъв случай не трябва да се съмнява в имана (вярата) си. 4. Всички от Есхаб-и кирам, които са повярвали и имали честта приживе да видят Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем), трябва да се обичат много. Да не се нападат с език четирите праведни халифа, близките му роднини - ехл-и бейт и почитаемите му жени. ...

Ве меляикетихи:  означава, че вярвам в меляикетата на Аллаху теаля. Меляикетата са раби на Аллаху теаля.  Всички те безпрекословно изпълняват Неговите повели. Те не извършват грях. Сред тях няма мъжки и женски. Те не се женят. Живи са. Но не се хранят, не пият и не спят. Те са материални, телесни същества, сътворени от светлина и са надарени с мъдрост. Най-главните са четири. 1. Джебраил алейхисселям:  Неговата задача е да предава вахий (откровение) на Пейгамберите, да съобщава за заповедите и забраните. 2. Исрафил алейхисселям:  Той е натоварен да духне (протръби) със Сур’а (Рога).  При първото протръбяване, чувайки полученият звук освен Аллаху теаля, всичко живо ще умре.  При второто протръбяване всички отново ще оживеят. 3. Микаил алейхисселям: Той е натоварен с изпращане на ръзк (средствата за съществуване). Още евтиния и скъпотия, немотия и богатство, благоденствие и покой, влизат в неговите задъ...

Ве кютюбихи:  значи, вярвам в книгите, изпратени от Аллаху теаля.  Те били низпослани на някои от пейгамберите чрез меляикето Джебраил като вахий (откровение), на други от пейгамберите - бидейки написани върху скрижал, или като Аллаху теаля сторвал така, че пейгамберите да ги чуят без меляикета. Всички тези книги са Слово на Аллахy теаля.  Те са изначални и вечни. Те не са създания.  Известени са ни сто и четири небесни книги.  От тях десет сухуфа (малки книги) са низпослани на Адем (алейхисселям), петдесет - на Шит (алейхисселям),  тридесет - на Идрис (алейхисселям),  а десет - на Ибрахим (алейхисселям). Теврат (Тората) била дадена на Муса (алейхисселям), Зебур (Псалмите) - на Давуд (алейхисселям), Инджил (Евангелието) - на Иса (алейхисселям), а Куран-и керим - на Мухаммед (алейхисселям). За да живеят хората в мир и спокойствие и да сдобият вечно щастие на ахирета Аллаху теаля, от първият човек и пър...

Първото необходимо нещо за всеки човек е да произнесе Келиме-и тевхид и да повярва в неговия смисъл.  Келиме-и тевхид е казването на Ля иляхе илляллах Мухаммедун расулюллах. Значението му е: Аллаху теаля съществува и е един. Мухаммед (алейхисселям) е Негов Пейгамбер. Повярвалият в това се нарича мю’мин или мюслиманин. Вярата, за да остане постоянна, е необходимо да се отбягват нещата, довеждащи до неверие, както и да се отбягват признаците, символизиращи неверие. Куран-и керим е словото на Аллаху теаля. Той е изпратил Куран-и керим на Мухаммед (алейхисселям) посредством меляике на име Джебраил (алейхисселям) . Думите в Куран-и керим са на арабски, но Аллаху теаля е Този, Който ги е подредил една до друга.  Арабските думи в Куран-и керим са низпослани от Аллаху теаля под формата на подредени айети (знамения). В смисъла, носен от тези букви и думи, се съдържа словото на Създателя. Тези букви и думи се наричат Куран. Значенията, разкриващи словото на Алл...